Ще бъдем ли щастливи някой ден?
Душата ми юмручено се свива.
В прозореца на дните ни - смутен
животът ни, отчайващо замира.
След лятото със вятъра отлитат -
с криле, неизвървените маршрути.
Сърцата ни пресечено притупват,
със ритъм на подплашени кошути.
Ще можем ли заспалите слънца
от стъклените чувства да пробудим?
На прага ни - скованата вина
на всекиго поравно да отсъдим? ...