Jun 25, 2006, 11:41 AM

ЩЕ ИЗПЛЕТА ЛЮБОВ

  Poetry
939 0 12
От нежна страст и чувствата красиви
любов ще заплета, такава,
каквато помни само пролетният вятър
целувал цветовете на душата!
Ще взема тайнственият шепот на звездите,
и мъдрост от луната ще прибавя,
от залеза ще внижа на съдбата,
от изгрева ще вкарам със росата.
Във плетката  с усмивка на лице
добявам и пътеките чудесни,
като ленти ще избродирам от сърце
къделите на птичи песни.
Въздишките на чайки бели,
а от морето буйните копнежи
ще вплитам със усърдни пръсти
дантелените нежни пръски!
Целувката на синьото небе
докоснало морето ще преметна,
през бримка на задъхано сърце,
което трепка, цветна пеперуда.
Там капчици сълзи ще трепкат
от нежна ласка на мечтите,
като камбани ще зазвънят
сиянията сребърни телата!
Когато за последно внижа
една четирилистна детелина,
като надеждата красива,
ще бъде плетката ми жива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...