Ще мога ли...
Ще мога ли света си в шепи да сбера?!
Ще мога ли в съня си да се връщам пак,
тогава, след като разбрах, че
времето, преминало със тебе
е само късчета небе, отронени
в едно безкрайно злободневие?!
Че времето, преминало на ход,
е само късчета море безкрайно?!
Че времето, застинало у мен,
е... късчета любов, скрепени с
не една надежда
и миг безбрежен?! Ще мога ли
да си откъсна късче смях,
да си откупя слънчев лъч
и птича песен. Полет...
Не разбрах.
Над тях – които даже и не
могат да видят в моите очи
разбуждането на морето,
слънцето, небето и... цветята.
Дъгата - в пълния й колорит.
Дори изтънчената ми
душевност?! Не могат
да надзърнат в моите очи.
И да ме открият...
Не могат. А и няма как –
за тях едва ли съществувам?!
А за теб?
Не. Нямам повече какво да губя.
Оттук нататък просто ще печеля...
Тогава знам, че своя свят
мога в шепи да сбера.
Ще мога... дълго още
само да обичам!
© Нели All rights reserved.
)))
