Ще ослепея някога
Ще ослепея някога,
но пак ще виждам
сенки…
Във тъмното на две очи
ще се внуша!
Несправедливости,
предателства,
афери -
за тях не трябва поглед,
а душа…
Ще онемея някога,
но пак ще казвам
думи…
В червеното на устните
ще спя -
един реванш срещу
надрани
хорски струни…
Фалшив оркестър
срещу
съвестта!
Ще оглушея някога,
но пак ще чувам
краски,
прикрили смело
калните лъжи…
По листите ще свирят
мойте драски -
и непрочетената
истина
важи!
Ще се изгубя някога,
като прогонен
грешник…
Оголена ще търся
любовта!
Но щом с ръцете си
докосна
своя дрешник,
поне ще знам
какво да облека.
© Лунно Цвете All rights reserved.
