Ще прегърна болката
Боли.Все повече боли.
Не искам -стига вече,
изсъхнали са моите сълзи
без глас ридая,стена.
Животът този кратък дар
изтича между пръстите,
като вятър през сито.
Не искам да заспя
от страх ,че няма да се събудя.
Притихна болката моя сестра,
смири се тя и в ъгъла кротко заспа.
Миг покой,само миг е съня.
Но искам после да се върна,
искам да се събудя
и болката да прегърна.
Боли.Какво от това?
Нали съм жива!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
