Ще простиш ли?
Ще простиш ли?
Ще простиш ли, обич моя,
че винаги ще те обичам,
дори и да не бъда твоя,
като блян към теб ще тичам?
Знам, че е грешна любовта
и трябва аз да те оставя,
но прости ми, обич, затова,
че не мога аз да те забравя.
Ще ми простиш ли, че ще те сънувам
и че твоя ще остана вечно,
че по вятъра ще те целувам,
защото аз ще съм далече?
Ще простиш ли моя зов,
който ще ти пращам нощем,
ще простиш ли моята любов,
която ще я има още?
Ще простиш ли, че в мислите ще бъда,
като неизпито майско цвете,
ще ми простиш ли, че ще съм присъда
и винаги ще бъда в сърцето?
Безсмислено към теб ще тичам,
а само спомен ще оставаш,
ще простиш ли, че ще те обичам,
дори когато ме намразиш...?!
© Радослава Михайлова All rights reserved.
