Присъствието ти ме кара да мечтая,
пронизващият поглед – да гадая.
Мирисът на пъпеш ме влудява,
нещо май пак ми се втълпява.
Да си фантазирам – в туй добра съм.
Да си се залъгвам – имам си учител.
Да съм щура ученичка – не, не съм,
ала видя ли те, нужен ми е усмирител.
Когато в стаята вечер по скайпа говориш,
на луда приличам, дори и да спориш.
Дразня се, но сутрин на мен кафето сервираш,
ще свърши, да, и тогава ще си мастурбираш.