Едно, е сигурно и ясно,
за този свят, от някои презрян –
днес няма ни единствен рицар,
да язди гордо своя Росинант.
Днес няма рицари, защото
е време на пълзачи и медузи,
и няма никой, като онзи луд,
за нищо ризница да си нахлузи.
Къде – къде си Дон Кихоте?
Къде си ти със своите мечти?
Защо в съня ми идваш нощем?
Защо, когато само всичко спи?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
