От рими изтъкани са ръцете ти.
Говориш в най-любимия ми ритъм.
Метафори безвремеви - очите ти.
Във всяка строфа ти се сгушваш скришом.
Целувките ти - всяка е куплет
от най-красивата, най-древната поема.
На тебе посвещавам всеки ред.
По-малко нищо няма да приема.
В мастило любовта си ще превръщам -
ти само подарявай вдъхновение.
Във стихове ще те обичам и прегръщам
и с теб ще бъдем ничие творение.