Ще те позная...
Ще те позная по звездите светли.
Не знам - наричах те любов.
Какво ли име да ти дам завинаги,
с което да си тръгнеш,
с моя зов.
Безмълвни са преградите предишни,
безмълвни са и моите слова.
Не бяха ли заветите излишни,
в една любов
и в нищо друго по света?
Какво от туй, че срещнах те самотна?
Какво тук значи само красота?
Ще те прегръщам, знам,
през всички времена годишни,
и пак отново в мен ще дойде
есента...
Понякога дори и в сънища изгряваш,
неволна и безгрижна, както всеки път.
Аз вярвам, че звездите покоряваш
с една любов
и с нищо друго по света...
© Цветан Бекяров All rights reserved.
