ЩЕ ТЕ РАЗБЕРА ЛИ НЯКОГА
694
0
3
Толкова си сладък, когато се усмихнеш.
Толкова си нежен, когато ме докосваш.
Толкова си мил, когато с мен говориш
и си толкова коварен, щом вратата си след мен затвориш.
Понякога те гледам и се питам,
защо обичаш с мечтите ми да си играеш.
Понякога, под нощното небе, се чудя,
защо изобщо ли ме заговаряш.
Та нали за мен нехаеш?
Уж не те интересувам,
а когато си до мен - гориш.
Уж обичаш друга,
а само аз, когато те целувам, тъй пламтиш.
Ще разбера ли някога какво от мен желаеш?
© Анита Райкова All rights reserved.
