Красива си...
Със всичките бели
слънца, вплели лъчи
в косите ти сутрин по изгрев.
Пречистена от лятна
роса – със щурчета в очите,
газиш по светли пътечки
и търсиш оная ненамерена
все още сълза...
Която я има и понякога, спира
без да усетиш... Напомня,
че ти беше оная красива любов,
която си тръгна не случена
и която не поиска докосване
от страх да не загуби
от своята цялост...
Ти си оная Красивата,
която беше в сърцето ми
първа - и остана последна след
всичките бягащи и
лудо препускащи като коне
ненаситни любови.
Все още красива си...
Така ще те запомня – красива,
с утихнал вятър в косите
и с усмивка, докосваща тихичко
онова мъждукащо огънче, което е
все още вътре в мене.
© Веска Алексиева All rights reserved.
Благодаря ти за тази красота!