Ще завали в очите неочакван дъжд
Ще завали в очите неочакван дъжд
и ще се скрием в ъгъла на самотата,
ти - не простил и тъжен мъж,
аз - сянката ти тъмна във краката.
Жълт вятър ще довее мъртва шума
и есента тържествено ще властва,
ти ще си спомниш много нежни думи,
аз ще си спомня първата ти ласка...
Ще шумоли в ушите шепот тих
и глухо ще въздъхне тишината,
ти ще напишеш първия си стих,
аз ще измисля есенна соната.
Ще притъмнее. Вечният часовник
ще продължи невинно да тиктака,
ти ще простиш на сетния виновник,
най-сетне аз ще се разтворя в мрака!
© Рада Димова All rights reserved.
, но класна! Почти всяка нова творба е зашеметяваща! Пиши, моля!!!!!!!!! Някои читатели имаме нужда точно от това.
