Aug 15, 2007, 10:08 PM

Щрих ( За Буквите наши!)

  Poetry
958 0 2


Щрих
(Особености на паметта)

***
Някой помни цвят.
Други - щрих.
Във паметта ми - стих:

Недъгав и злояд;
Не бръснещ кум, ни брат;
И истински, и личен;
Kритик дори - циничен.

За Музата, за роза;
За Марко Тотев; За обоза;
За татовите ниви;
За нравите ни диви...

Така вървят - отколе -
думите ми голи.
И да ги крия вече - 
на тях съм аз обречен.
*
Малко помня в цвят.
Повечето - в щрих.
Ти си моят стих.

2 Юли 2005, Балтик Сий, Хонг Конг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...