Сине, прости !
Прости ми за всичките нощи, когато,
безмълвна сред душни стени,
упреквах аз горко и теб, и съдбата,
а трижди по-страдащ си бил ти.
Защо не разбирах, а плачех и молех
добро да покълне у теб,
защо ли не виждах аз твойте неволи,
прости ми ти, мое дете!
А можеше само със повече щедрост,
и чакан от теб благослов
аз обич да влея ти, слънчева ведрост
и майчина, силна любов !
Сега коленича и моля се. Сине !
Прости ми, че сляпа аз бях,
и толкова...толкова много години
теб не разбирах, в заблуда живях.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
