Синя мравка
Пенчо както си върви
гледа в гъстите треви,
нещо се синее чудно
и не беше никак трудно
да се види що е туй.
Тихо никой да не чуй!
Той направи бърза справка,
то било ми синя мравка.
Де се чуло и видяло,
дето викало мечтало,
но шегата настрана,
туй е цяла новина.
Пенчо лекичко я взе
Тя тогаз сама подзе:
- Хей, момче, не ме убивай,
не тъжи и не унивай.
- А, защо си синя и говориш? –
Пенчо пита, но не спори.
- Аз , детенце се родих така
От сълзите на безброй деца.
дето страдат на война.
Нямат къщи, нямат радост,
нямат майки, нито младост.
Аз съм синята мечта
за жадуващите свобода.
Мравчица съм, но вълшебна,
ще ти бъда, знай потребна!
Мисли, Пенчо, мисли
най-накрая го измисли:
- Мравке, направи така,
нека всичките деца,
да се радват и играят
и сълзите да забравят.
Мигна мравката без друго,
случи се тогава чудо.
Няма плачещи деца,
няма никъде война!
© Светлан Тонев All rights reserved.
