Jul 23, 2022, 8:21 PM

Синьо

  Poetry
526 0 0

...

Рисува морето
нюанси в син колорит.
Оглежда се в него небето,
не може се мери с красивия риф. 

 

Покорен златистият пясък не се противи,
предава се в нежните мрежи - плисна вълна и го плени. 

 

Дървесните поклони
с вековни корони,
отдават се в почит пред скъпоценния изумруд.
...
Лъчистото слънце към свойте устои се скри,
и сянка дълбока плажа самотен покри.

Остана шумът на морето...
...
То няма да спи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...