СИНЪТ НА ДЯВОЛА
Презрително ме утрото събужда,
повдигам глава към слънцето проклето,
лъчи през длани очите ми пробождат,
а краят на пустинята невидим е,
отвъд небето.
Подслони ме за нощта земята,
останала от буря снощи пощадена,
пясък ме прободе с маранята,
за кръвта ми зажаднял,
в гърдите ми червена.
Змия лежи безжизнено в ръката,
опитала без звук да ме отрови,
така човечец всеки - на земята прокълната -
на колене да го подмина ще се моли.
Ще поглежда през сълзи в небето,
живот без чувства ще задигне,
демон ще допусне близо до сърцето,
само синът на дявола да не го застигне.
Не зная накъде съм тръгнал,
аз единствен спомням си къде съм бил,
в лъжа и огън всичко съм превърнал,
що докоснал съм,
наранил,
проклел
и скрил.
Смърт, кола, която гони тихомълком,
куршум случаен към едно дете,
от чума адска съм закърмен,
на хазарт живота ти ще проиграя във бездънното море.
Питаш ме за съвестта, човече:
ето, виж, че нямам и душа.
Бягай от мене колкото се може по-далече,
че отрова ври по вените ми във кръвта.
Синът на дявола ме бог обрече
и гневът ми от омраза се изля,
пази се, че замахът ми ще те достигне,
както всеки, който с мен се пропиля...
© Христо All rights reserved.
Само ако вярваме в това ще го правим силно. То не е така силно...