Сираче
Твоите слаби ръчици,
книжката малка държат.
Чувство на благодарност изпълва
твоите големи очи.
Душицата твоя се радва
на тази добрина.
А аз се чудя, дете,
колко малко ти трябва,
щастие в твоите очи на кошута
да блести?!
Една мила дума,
щедър жест,
майчина милувка,
поглед мил.
Чудя се, дете,
осъзнаваш ли ти
своята съдба?!
Съдба на сираче,
на дете, отритнато,
изоставено, само,
от най-близките - уж...
Чудя се,
като пораснеш ти
и истината ти
докрай осъзнаеш,
ще има ли промяна в тез очи?!
Отговора аз не зная,
само времето това
може да покаже...
© Ирина Маринова All rights reserved.
