СИРАШКИ ЖЕСТ
/ На моите ученици от Дома за сираци с увреждания/
/по истински случай/
Аз съм Антон. В Дом за сираци
израснах от малък...
Баща си не знам. А майка ми,
май - казват - била в затвора.
Какво да се прави. Съдба.
За която не мога с никой да споря.
На седемнайсет съм. Името ми
сега е Анхел. Вече осиновен.
Баща ми от Берн. Заможен. Банкер.
А майка ми, свири добре на пиано.
От Добрич ме взели. Нямали син.
Благодарен съм, а и много щастлив.
Вече не плача самотен по ъглите...
И усмивки имам. Спрях да съм див.
Тук имам всичко. Не е като там.
За всеки празник ми купуват подарък.
И пари, пари да си купувам шоколад,
за който от малък все плачех.
Събрал съм малка сума...
Не харчех всички парички.
Дума бях дал .Да ги изпратя на вас.
Да ме помните! Чухте ли? Всички!
/по истински случай/
Аз съм Антон. В Дом за сираци
израснах от малък...
Баща си не знам. А майка ми,
май - казват - била в затвора.
Какво да се прави. Съдба.
За която не мога с никой да споря.
На седемнайсет съм. Името ми
сега е Анхел. Вече осиновен.
Баща ми от Берн. Заможен. Банкер.
А майка ми, свири добре на пиано.
От Добрич ме взели. Нямали син.
Благодарен съм, а и много щастлив.
Вече не плача самотен по ъглите...
И усмивки имам. Спрях да съм див.
Тук имам всичко. Не е като там.
За всеки празник ми купуват подарък.
И пари, пари да си купувам шоколад,
за който от малък все плачех.
Събрал съм малка сума...
Не харчех всички парички.
Дума бях дал .Да ги изпратя на вас.
Да ме помните! Чухте ли? Всички!
© Веска Алексиева All rights reserved.
