Сияят пръстите от щастие.
Докосвали те нежно, със желание.
Очите ми те гледат, блеснали.
Със своето нестихващо мечтание.
Една-едничка се отронва,
сълза и се разходи по лицето.
Погали го и го целуна.
И път пое в небитието.
Усмивката ти лъчезарна
ме стопля в дните ми студени.
Обгръща ме със много обич,
дори далеч да си от мене.
Сияе всичкото във мене.
От щастието споделено.
Като Вселена необятно,
изпълнено със вдъхновение.
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
