Сияят пръстите от щастие.
Докосвали те нежно, със желание.
Очите ми те гледат, блеснали.
Със своето нестихващо мечтание.
Една-едничка се отронва,
сълза и се разходи по лицето.
Погали го и го целуна.
И път пое в небитието.
Усмивката ти лъчезарна
ме стопля в дните ми студени.
Обгръща ме със много обич,
дори далеч да си от мене.
Сияе всичкото във мене.
От щастието споделено.
Като Вселена необятно,
изпълнено със вдъхновение.
© Христо Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
