Oct 29, 2008, 9:37 AM

Скайпотворение

  Poetry
774 0 13
Нова мода - скайпиране!
Телефонът немее.
Само клик и намиране
със кого да се смееш.
Портмонето не чувства
банкнотна диета.
Скайпът е самочувствие,
скитане без билети...
Имаш ли само ника
(номер за връзка всъщност),
кой кого в скайпа ще вика 
няма парично обгръщане....
Баба да може да стане
ще се глави скайперистка.
Клюки световни ще хване...
Приказки, колкото иска...
МР3 файлове разни
ще си разменя из скайпа.
С песни ще сипе вулканно
благословии за лайфа...
Църкви защо са ни, Боже?
Скайпа не иска свещички!
Има си всякакви кожи...
Връзка безбожна със всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И църкви са ни нужни, и скайпиране! Поздрав за оригиналната хрумка!
  • То и преди време "мавзолея" не раздаваше свещички, но се тълпяха там ...
    Страшничко е зомбирането на хората пред мониторите, съгласна.
    Но все пак ... благодарение на това сме тук
    иначе щяхме да си пращаме стиховете до редакторското тяло с телеграми или пощенски гълъби.

  • ...толкова технологии....

    Израстнах по времето на домашните телефони, нямаше GSM - и, компютрите бяха в зародиш, за интернета да не говорим...
    Спомен...минало....

    Хубаво си го описал Вальо, въпреки че съм противник на тези комуникации, но кой съм аз да спира развитието на техниката !

    Просто ми е тъпо,че днешните хлапета едва ли разбират, и ще разберат какво е било по онова време...
    Мамка му, пиехме боза от 50 ст, говорихме по домашните си телефони, разменяхме си картинки от дъвки ТУРБО...и животът беше толкоз по найвно детски....
    все тая.

    Поздрави...
  • хубаво
  • е,как го измисли

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...