Скала
Човек може да намери пътя си в тъгата.
Когато всичко свърши, любовта може да бъде най-силна крепост
когато всичко пропадне... Помня!
„В окото на бурята ние заедно ще вървим,
светът изчезва, както знаем
и аз те отвеждам у дома.
Поеми ръката ми и ще те водя,
през дълбините, водещи към пъкъла,
ще бъда скалата, на която стоиш."
А бях! И когато всичко се сгромоляса без трясък,
без теб! Скала безцелна бързо става ситен пясък.
Защото само вятъра ме носи, спомня, че ме има,
сърце изгубил, заточен там, дето е вековна зима.
От там с думи нежни в никой няма да се вричам,
завинаги, безкрайно, тъй както силно те обичам.
© Борислав Иванов All rights reserved.
