Sep 7, 2007, 11:25 AM

Скала 

  Poetry
548 0 4

Човек може да намери пътя си в тъгата.

Когато всичко свърши, любовта може да бъде най-силна крепост

когато всичко пропадне... Помня!


„В окото на бурята ние заедно ще вървим,

светът изчезва, както знаем

и аз те отвеждам у дома.


Поеми ръката ми и ще те водя,

през дълбините, водещи към пъкъла,

ще бъда скалата, на която стоиш."


А бях! И когато всичко се сгромоляса без трясък,

без теб! Скала безцелна бързо става ситен пясък.

Защото само вятъра ме носи, спомня, че ме има,

сърце изгубил, заточен там, дето е вековна зима.

От там с думи нежни в никой няма да се вричам,

завинаги, безкрайно, тъй както силно те обичам.

© Борислав Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??