Aug 25, 2013, 6:36 PM

Скитница е любовта

  Poetry
711 0 0

Когато ти натежи самотата,

когато си ням от пустотата,  

изпитал обида и болка -

при мен ела... 

и ще намериш покой

след поредното тичане 

от ледено безразличие.

Няма да ти променям съдбата...

огледай се в очите ми

с негаснещия пламък,

на буйния ми огън се сгрей.

Ще бъде приказно

за безмълвния зов на душите ни.

Стопли се в моя плен -

в дългата нощ на споделяне

на взаимност, любов за нас ще е миг,

който дълго ще пазим в сърцата си.

В мен търси надежда,любов...

Ето живота ми -

сега той е твой и нов.

Ще превърнем нощта

в празник нов -

една голяма,страстна, желана...

споходила ни любов -

досега скитница

между две съдби.

Нека тя да допише романа ни,

че живота е просто измамник,

а ние пионки, шутове...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...