Слаба
Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата
на обсебени кошмари.
А молех се да греят сънища
усмихнати като нирвани.
Но злост и завист чак до безсъзнание!
Обляха с ярост бъдното невинно.
И то събуди се изгнаник - бедното,
в бездомна бездна и пустинно.
Аз още чувам вятъра във стаята,
в която искам да успея да сънувам.
Но този - чакан сън - за Силната!
А не за слабостта, която боледувам.
© Цветето Б. All rights reserved.
