Как животът като мед е за Меца с нов късмет
Знам, без приказка не можеш
да заспиш и се тревожиш
с Меца как ще продължим.
Вярвай ми - ще я спасим!
. . .
Всеки в горската държава,
щом без своя дом остава,
трябва покрив да получи.
Ето с нея как се случи.
Бе грижовен и разбран
старият добър Мецан.
На мотора се качиха,
мълчаливи продължиха.
Бързо стигнаха двамина
къщичката му с градина.
- Влизай, Мецо! Тука вече
твоят дом ще бъде! - рече
и отключи той вратата,
но с ключето на душата.
Плаха, тъжна, изтерзана,
от тревоги разлюляна,
Меца се облегна само
на предложеното рамо
и прекрачи срамежлива
страховете, че щастлива
с благодетеля ще бъде.
После бързо ги пропъди
и реши да сготви каша
с жълъди и алабаши.
Мечо беше огладнял,
нищо от зори не ял.
Щом сервира я готова,
той изяде я и нова
купа да му сипе рече.
Тя, усмихнала се вече,
бе спокойна и разбрала,
че с добряк се е събрала.
След вечерята обилна
мечата глава се килна
и унесе в сладък сън.
Тя, приседнала на пън,
благодарна осъзна, че
няма сам сама да плаче,
щом със него ще разделя
мъка, радост и постеля.
. . .
Слънцето изгря с надежда.
Меца в дворчето поглежда
и, решила, че е време
с него тя да се заеме,
влезе пъргаво в лехата
с морковите под земята.
С лапите извади всички
и складира ги в редички.
После зелките отряза.
Сънен, Мечо се показа.
Бе щастлив, че е открил
той стопанка. С поглед мил
на Мецана проговори:
- Стига се мори по двора!
Знам наблизо кошер див.
Хайде, скъпа! - и щастлив
празна делва той прегърна.
Меца с поглед му отвърна
и в очите и остана
капка радост, но набрана
вече в новия и дом.
- Идвам с теб, любими! Щом
пътя знаеш ти - води ме.
Хайде с тебе да вървиме.
После тръгнаха полека
те по горската пътека.
. . .
Баба Меца ще почака.
Паднал е отдавна мрака
и е време пак да спим.
Утре с теб ще продължим.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Жъладите доста горчат, че се чудя как Мецанка е омекчила горчивия вкус.