Ах, този славей сладкопоен,
от всички птици най-спокоен,
рано сутрин той пропява -
със себе си се сам надпява.
Скрит във сънените клони,
със прибежки и поклони,
пее пролетните песни
със извивките чудесни.
Репертоара не повтаря
и сякаш с думи проговаря.
Винаги се крие във листака
и бис от другите не чака.
С песните си той се слави
и сладко утрото ни прави.
А от хората се крие оти
пее наизуст - без ноти!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесва ми тъкмо оти пее без ноти!