Изплаших се когато те видях,
една такава грозна и жестока.
Желанието ми за близост спря,
а после даже и угасна тока.
Какъв кошмар е можела да си!
Добре, че предварително видях
макар изкуствено фалшивите зъби.
Добре поне, че сам не превъртях.
Ако в това след време се превърнеш?
Повярвай ми, не ще да издържа.
Представям си, че вещица прегръщам.
Инфарктно съм уплашен от това.
Чрез Хелоуин отворих си очите
и втори ден от ужас се потя.
В какъв кошмар превръщат се жените
щом боядисат нежните лица!?!
И Слава Нету, че видях те вече.
Ще скриеш зная, грозния си зъб.
Представата за красота далече
от мен отпраши, плувайки по гръб.
© Валентин Йорданов All rights reserved.