"Моите книги са изтъкани от мириса, вкуса и кръвта на страната ми.”
Жоржи Амаду

Той заминава! Отива далече
да трупа богатства, пари чрез какао...
Там, във Ильеуш, в беззвездната вечер
те се прощават и никой не знае
дали ще се видят отново... Тя плаче!
Тя моли: - Почакай, не тръгвай, любими!
Но той е решил! Заминава! И начин
да спре, да остане, не вижда да има!
Тя ляга... спокойно, без шум,
без стон на любовно желание!
Отдава се тихо, без думи...
готова на страстно страдание!
А после... скръбна тишина...
целувка кратка... тъжен спомен
остава с кървави цветя,
разцъфнали на роклята за сбогом!