vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
Jul 20, 2019, 6:48 PM

След пороя 

  Poetry
606 19 12

Оскъдицата днес е всичко мое.

Оставен от последните приятели,

се чувствам сигурен единствено в пороя

на сиви мИгове - стена срещу предатели.

 

Преодолях и фалш, и лицемерие.

Достигнах в стихове до безсловесното.

От покрива на смисъла, без суеверие,

разбирам вече бога на отвесното.

 

...И само думите са моя съдник,

и моето библейско откровение...

Дори когато станаха оскъдни,

създадоха ми ново измерение.

 

Иззидах замък. Тухлички ми бяха

за дом неземен - сред безкрая стряха.

Не ги поместих в книги непотребни.

Мълвях ги с устните безмълвни

                                         на вълшебник...

 

Самотни рими, те остават фона

на моята присъда за безимие.

...И светлината бледа на фотона

сред тъмна бездна сложил подпис

                                                           с линия...

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силен стих! Дълго ще отеква в съзнанието ми!
  • Еха! Докато мълвиш думите, те ще се чуват. Ще бъдат твоя замък, стълба към Бог, или твоя компания. Каквито и думи да мълвш, те трябва да бъдат чути! Поздрав!
  • Жесток самосъд!
  • "И само думите са моя съдник,
    и моето библейско откровение...
    Дори когато станаха оскъдни,
    създадоха ми ново измерение."
    Порой е бога на отвесното, фотон е бога на словесното...
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • Стих с дълбока философия!
    Която твориш с лекота и финес!
    Браво Младене!
  • Много дълбока и замисляща творба. Поздравления!
  • Вълшебни думи сред фалша, предателството и лицемерието! Едно емоционално откровение с много болка, но и със съзнанието за превъзходство! Поздравления, стихът е прекрасен!
  • Силен стих, Младене! И ти си силен...
  • Безсловестното понякога е по-силно...
    Чудесен стих, преживян и осмислен!
  • Когато фалшът срещне откритата искреност се разбива, като вълните на брега.Ражда се разбирането на това, което виждаш в отсрещното огледало. Да се затвориш в мислите си е да искаш да се върнеш и никога да не се раждаш, но това,че си на този свят е важното. Всяка брънка трябва да съществува, а самотата я избираме сами и все пак...Голям смисъл си вложил в творбата си Младен. Замисли ме и пак взех да филосовствам. Поздрави!
  • От покрива на смисъла, преодоляваш пороя от фалш...
Random works
: ??:??