След пороя
Оскъдицата днес е всичко мое.
Оставен от последните приятели,
се чувствам сигурен единствено в пороя
на сиви мИгове - стена срещу предатели.
Преодолях и фалш, и лицемерие.
Достигнах в стихове до безсловесното.
От покрива на смисъла, без суеверие,
разбирам вече бога на отвесното.
...И само думите са моя съдник,
и моето библейско откровение...
Дори когато станаха оскъдни,
създадоха ми ново измерение.
Иззидах замък. Тухлички ми бяха
за дом неземен - сред безкрая стряха.
Не ги поместих в книги непотребни.
Мълвях ги с устните безмълвни
на вълшебник...
Самотни рими, те остават фона
на моята присъда за безимие.
...И светлината бледа на фотона
сред тъмна бездна сложил подпис
с линия...
© Младен Мисана All rights reserved.
