Следи
Полетяха запушалките изгнили
и любовта изтече като вино,
като кръвта на ранено животно -
само и неизлечимо болно.
Чашата с отрова до дъно изпили
на заглъхващите звуци от латино...
ръцете си ще пуснем неохотно
и те ще трепнат може би неволно.
Часовникът е спрял и времето
отказва да ни отърве
от това неловко положение -
два призрака без минало.
А бъдещето ни е бремето,
което ще ни донесе
измамливото опрощение
на едно сърце изстинало.
Да се движат ще зовем телата,
горящи в пламъка на този миг.
И нишката, която ни е свързвала
изгаря, за да ни освободи.
Очите - гробници - прозорец на душата,
стаили в тях един последен вик
от нощите, когато съм замръзвала
на пода в кървави следи.
© Павлина Ненова All rights reserved.
