Aug 15, 2006, 5:52 PM

Следите,които оставяме

  Poetry
1.9K 0 24
Присъстваш в моя ден,
който..
някак неуловен,
върви към утре.

Натам сме всички..
..понесли времето..

Не питам накъде.

Държа ръката ти
и знам..и ти знаеш..
прочел си го в очите ми,
докато са се прегръщали..
с твоите.

По ръба на трепета.
Към хоризонта,
който се отмества
защото..
сме го докоснали.

Капчици любов..
..са следите..
които оставяме..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...