Слепи улици, слепи прозорци,
слепи хора вървят през града...
Слепотата дали е вродена,
или вчера светът опустя?
Пада сняг, милостиво пристига,
сякаш Господ го праща при нас
да покрие ранените къщи,
да белоса бедняшки огради...
И магията става – проблясват
цветни лампички, балеринки
танцуват като за последно,
камбанки звънят и часовникът
се опитва стрелките да спре...
Ала слепите хора не виждат
този зимен, красив карнавал!
Слепотата дали е вродена,
или вече светът опустя?
© Рада Димова All rights reserved.