По устните ми капят чувства,
сякаш счупени стъкла,
а до мене близо пак заспива
играеща си тишина.
Към теб протягам длани
и миг от таэи самота,
раэкъсва бавно мойте рани
и крилата ми, беэ капка страх и суета.
Ти забрави всичко,
дори как вричаше се в любовта,
затвори очите си за мен,
за спомени и ослепя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up