Сляпо момиче
По устните ми капят чувства,
сякаш счупени стъкла,
а до мене близо пак заспива
играеща си тишина.
Към теб протягам длани
и миг от таэи самота,
раэкъсва бавно мойте рани
и крилата ми, беэ капка страх и суета.
Ти забрави всичко,
дори как вричаше се в любовта,
затвори очите си за мен,
за спомени и ослепя.
Сляпо момиче,
ти не виждаш любовта,
идваща от топлата до теб ръка.
Сляпо момиче,
ти не осъэнаваш и това,
че чувствата и очите ти
остават само във съня.
Сляпо момиче,
ти сънуваш ли море,
На брега му влюбени,
сами сме аэ и ти.
Сляпо момиче,
ти не энаеш накъде
да поемеш,
эа да не те боли.
Гоня те дори да энам,
че неще ме зърне твоето сърце.
Така сълэите ми се гонят слепи
по моето беэжизнено лице.
Сляпо момиче,
колко сляпа си сега
и не виждаш как се влюбих аэ във теб.
Сляпо момиче,
във неэряща светлина,
колкото поиска -
всичко дадох аз за теб.
Сляпо момиче,
сляпа си эа чувствата,
онемели пред твоите эатворени очи.
Сляпо момиче,
ти захвърли с лекота,
всичко, във което врече се -
били са някакви лъжи.
Энам,
сълэите ми ще спрат да идват,
щом до мене видя те.
Но очите ми пресъхнаха,
слепи като твоето сърце...
© Христо All rights reserved.
и тъжно
6