Mar 8, 2007, 6:50 PM

Слънце е твoята усмивка в моя ден !

  Poetry
1.7K 0 4
Без приятели и кураж живях,
докато не срещнах твоето лице.
С проблемите си доскоро бях,
докато не стопли и моето сърце!
            ***
Обичам те, слънчице, във майските зори!
Обичам те лете и зиме дори!
Обичам те и твойте лъчи на морския ни бряг!
Обичам те горе сред планинския сняг!
            ***
И аз... във празен ъгъл на нощта
се взирам нейде... търся те с очи,
на прага ми се спира уморен сънят,
кажи... ще дойдеш ли и ти?!  
            ***
Обичам те, слънчице, във майските зори!
Обичам те лете и зиме дори!
Обичам те и твойте лъчи на морския ни бряг!
Обичам те горе сред планинския сняг!
            ***
За мен ще бъдеш винаги една,
една прекрасна част от моята душа.
Дори и когато париш ме с лъчи,
аз вечно ще обичам те с сърцето си!
            ***
Обичам те, слънчице, във майските зори!
Обичам те лете и зиме дори!
Обичам те и твойте лъчи на морския ни бряг!
Обичам те горе сред планинския сняг!
            ***
Благодаря ти за всичко, ти,
което правиш със товоята усмивка
и не ще спра да гледам в твойте очи,
докато подаря ти своята целувка !

                        08.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • По добре без повторение и превърни това хубаво чувство в музика на стиха - огледай римите , намали сричките и отделните стихове. Харесвам те ,затова си позволявам да ти пиша това, талантлив си.
  • Еее направо... ме срази...супер е!!!Дано наистина любимата ти осъзнае що за човек има до себе си!!!
  • Готино произведение.Дано на момичето което си го казал след тези думи да е твоя и да си щастлив с нея и винаги да я обгръщаш винаги с такива прелестни слова.
  • Поздравления! Завиждам благородно на твоята любима
    че толкоз влюбен мъж си има!!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....