Nov 25, 2018, 9:58 AM

Слънцето

  Poetry
1.1K 2 0

Слънцето на небето се показа,

през облаци от непрогледна мъгла.

И със своите огнени лъчи,

то огря нашата земя.

 

През морета, равнини, планини и поля

то своите лъчи разпръсква,

и всички живи същества 

за нов живот събужда.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Владимирова All rights reserved.

Надявам се стихотворението да ви хареса

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...