Слънчогледи
Слънчогледи
От някогашните поля от слънчогледи,
в които спомени творяхме двама,
останали са няколко цветчета бледи –
признак за бездушна мелодрама.
Но въпреки това се там завръщам,
за да диря спомените там оставени
и да усетя твоя мирис също,
но уви, слънчогледите удавени,
на твоята свежест вече не ухаят –
Жалко е, че пред тях ще го призная.
Слънчогледи няма. И вятърът е сам -
обикаля празните пространства.
И аз със него също там
обикалям опустелите стопанства...
едничък спомен да открия
и при себе си, за да го скрия.
Ах, къде са тези слънчогледи?
Кой отне ги?
Кой от нас ги скри?
Кой взе спомените бледи –
дали бях аз...
или пък ти?
© Християн All rights reserved.
