От лимоните знам, че е кисело.
От бананите само сладни.
От мастилото, с болка изписано,
може би не горчи, а боли.
Обожавам "вкусът" на мастило.
С плодове аз не мога да пиша,
но с мастило разбирам и Дилов,
и чрез книгите мисля, и дишам.
Подредените букви ме чакат.
С птича песен ми галят слуха.
Като с пролетен, приказен вятър,
само с тях си осмислям деня.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
