Смисълът
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце.
Звездите високи
се вслушват в захлас
да чуят унесени пак оня глас-
поверия чудни разказва им той,
богати на болка и радостен смях.
Поука вземи си ,човече,от тях-
безгрешно да крачиш
в светлина и във мрак,
с щастлива усмивка
и ведра душа,
прегърнал приятел,да вървиш по света.
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Зората отваря очите след сън,
а вятърът,вслушал се в този куплет
свободен лети,пълен с живот занапред.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце.
Звездите високи
се вслушват в захлас
да чуят унесени пак оня глас-
поверия чудни разказва им той,
богати на болка и радостен смях.
Поука вземи си ,човече,от тях-
безгрешно да крачиш
в светлина и във мрак,
с щастлива усмивка
и ведра душа,
прегърнал приятел,да вървиш по света.
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Зората отваря очите след сън,
а вятърът,вслушал се в този куплет
свободен лети,пълен с живот занапред.
© Петя Кръстева All rights reserved.
