Социалност се изгражда бавно
В спор с тебе за живота,
аз ти пея с друга нота,
но говоря с ясна мисъл
за човека прагматичен, цял-
на значимост, търсещ смисъл,
от което той е помъдрял
и разгръща руслото човечно
с преживяването вечно.
Ти ми казваш, че си вече чиста
с усмихната душа – лъчиста
и това приемам за молитва
на положено от нас начало,
та до всички хора да политва-
да им бъде като огледало
и така – задружно, чрез успеха
всеки ще достига до утеха.
Социалност се изгражда бавно,
но това пък е поприще славно,
чрез което спираме сълзите
и с усмивки на лицата
заедно започваме игрите,
а пък радостта в сърцата
път в общуване намира
и в общност ни събира.
Тоз Екип отдавна аз го искам
и затуй поетите притискам
да работят смело с шегите
и да бъдат винаги игриви,
за да спрем тревогата в дните,
внасяна от хората лъжливи –
маските им да се смъкват
и навеки те да млъкват.
© Валери Рибаров All rights reserved.
