Сплотяване на грешници
Сплотяване на грешници
За първи път пристъпваш моя праг.
Колебливо, сякаш съжаляваш.
Оглеждаш всяка вещ, но с поглед спрял
във снимките, внезапно се смаляваш.
Какво съзря във детските лица,
че замря замлъкнал и посърнал?
Припомни си за своите деца...
Вина от грешка в минало те върна.
В очите отчаяние личи.
Ще живееш с мъка - не е честно.
А искаше живот да подредиш,
но, явно, свободата не е лесна.
Сега разбираш колко ще боли
да напуснеш дом и да побегнеш.
Познато е, повтаряш ме... Почти...
Върни се там, при тях... където беше.
© Мирослава Петрова All rights reserved.
