Споделено
на Румяна
С теб споделяхме всичко - водата и виното,
и коравия хляб на трапезата постна,
мимолетни любови (не ни се разминаха),
самотата, когато ни беше на гости.
Преживяхме безкрайните блудкави празници -
през стените дочувахме как съседите мляскат,
после как се обичат сред море от възглавници
и завиждахме тайничко на техните ласки.
Все очаквахме принца, но той не пристигаше -
и на кон, и без кон, не се мяркаше никакъв,
а децата растяха и на нас ни се искаше
някой мъж да превръща мечтите ни в истини.
Бяха простички тези мечти. И човешки.
Да поправи пералнята, мляко да купи.
Да мълчи. Да говори. Да не бъде безгрешен.
Ако трябва, дори и чиния да счупи.
Но така и не срещнахме онази - Голямата.
Само някакви малки и кратки любови.
Все надничахме плахо на късмета през рамото,
а юмруците бяха за битка готови.
С теб споделяхме всичко. Водата и виното.
Мимолетните щастия. Страх и копнежи.
Самотата, която не ни се размина
и една неизтляла човешка надежда.
© Нели Вангелова All rights reserved.
