Спомен
Приятелю далечен, привет от мен сега!
Ти върна ме с години! Сърцето разтуптя,
и оживи във мене, градчето със цветя,
където аз отраснах и помня до сега!
Ти върна ми Балкана, потънал в колорит,
божури, минзухари, цъфтят по всеки рид.
И хижа в планината, където често бях,
разхождахме се дълго, свободно и без страх.
Където аз се учих на А...Б... в първи клас!
Където и лудувах, и смеех се във час,
приятели чудесни там имам и сега
и винаги щом дойда, се чувствам у дома!
Където на игрището играхме баскетбол
и търсехме загубените топки в нечий двор...
И бродехме безгрижни над “Борово око”,
а вечер насред езерото, с водно колело,
кръжахме предоволни, щастливи и добри
и ставахме ний автори на мънички бели,
разплисквахме смехът си над бистрата вода
и... връщахме се в къщи пак мокри за беда.
Гълчаха ни, а ние, с усмивки “под мустак”
облизвахме филии със шипков мармалад.
И пак до късни нощи под лятното небе
разказвахме си приказки за страшни зверове.
На кино във неделя, в шестнадесет часа,
след киното разходка ...под кръглата луна,
във топла лятна вечер с приятелите пак...
ех, трудно се разделяхме, бърборехме до мрак.
В градчето китно, малко, където първи път
усетих аз да пламва любов във мойта гръд,
където толкоз песни на сцената изпях,
където си останах тъй чиста и без грях.
Благодаря, приятелю, че днес ме възроди
и спомена ми върна за миналите дни!
Забързана напред, поспирам аз сега,
с признателност в сърцето подавам ти ръка!
© Катя All rights reserved.
Мерси, Дори!
