спомен от миналото
Сърцето, жадно за любов,
отчаяно, към твойто тръгна,
но беше с него ти суров
и с времето от него се отвърна.
И сгушена до теб, потънал в друго измерение,
със сълзи на очи, аз нежно те целувах,
макар да бе за мен студенината ти мъчение,
аз все тъй силно те жадувах.
Простила грешките, лъжите,
аз чаках твоето пробуждане,
с едничка мисъл - заедно да изживеем дните
и вярвайки, че с теб сме същите.
Но спряла за миг,
разбрах, че илюзия
е вече да бъде, каквото - преди
а нашта раздяла
е мойта прелюдия
във всичко, което на мен предстои.
© Елена Гъдева All rights reserved.
