Спомен за баба
Свещта е само, за да ме сгрее,
знам, че и без нея ще ме видиш.
Знаеш как душата ми милее
за времето, преди да си отидеш.
Когато ме посрещаше със питки
и с благост моето име изричаше.
Когато в косите ми сплиташе плитки
и в най-красивите рокли ме обличаше.
Когато ме учеше да бъда търпелива
и с малко думи, казваше ми много.
Когато гледаше все да съм щастлива
и отучи ме от думите "не мога".
Свещта не грее, както сгряваше ме ти,
ала пламъкът й в мен живее,
където споменът за тебе винаги гори.
© Галина Кръстева All rights reserved.
