Спомен за едно гостуване...
Лягам плахо,сгушена във тебе,
лягам гола,без капчица вина!
Лягам кротка пред погледа потребен,
впила устни в твоите сега!
Така те искам - сам и влюбен!
Така те искам - само мой в нощта!
И тази нежност в този миг да бъде
ценен спомен в мойта самота!
И този спомен в мене да живее,
в сърцето ми за цял живот.
Обичта в очите ми да грее,
в душата ми вовек веков!
Не искам да те виждам тъжен,
не искам да се каеш за това,
не искам да се чувстваш длъжен...!
Обичам те и искам те така!
Обичам да те гледам вечер,
копнея да те хвана за ръка...
Макар да знам,че си далече,
среднощен сън,копнеж,мечта..
Дори да си останем тъй в безкрая,
дори да сме далеч един от друг,
аз знам,че нощем щом мечтая,
дори далеч - ти пак си тук!
Остани така във мойте длани,
остави ме да те хвана за ръка,
да те обичам силно ме накарай,
да чувствам,да не съм сама!
Аз искам да почувствам тебе
по цялото си тяло тази нощ,
да потъна в погледа вълшебен,
и да плувам дълго във разкош!
Да се слея с твойте меки устни,
да ме галят нежните ръце
и всичките пространства пусти
да напуснат топлото сърце!
Не искам да говорим тази вечер!
Да запазим спомен мълчалив.
Да се слеем със мига далечен,
да посрещнем изгрева сънлив!
Слънцето ревниво щом изгрее,
всеки ще поеме своя собствен път...
Никой никога не ще успее
да те изтрие от сърцето и умът!...
© Иринка All rights reserved.
