Спомени
Спомени малки, горещи, тъжни и тежки
събираме всички в кутия с капак.
Държим я високо и тайно поглеждаме,
сякаш е нашият спасителен бряг.
Преглеждаме само от време на време,
да видим дали сме живели и как.
Но често избягваме, даже не смеем.
Страхът ни обзема и болката в тях.
И ето след време ги търсим пак жадни.
Дали от мечтите ни има следа!
Повдигаме поглед и срещаме празното...
къде се изгубиха... до вчера бях там!...
Забулени в прах и оставени в ъгъла,
изчезват безследно като малка сълза.
Недей да ги търсиш - щом са изгубени,
вече няма да носят толкоз тъга.
© Диана Бунева All rights reserved.
