Спомени
НА МАЙКА МИ
/в памет/
Завръщаме се пак
във бащината къща,
но вече нищо не е същото,
защото няма да ни срещне мама...
Отдавна вече между нас я няма...
Няма я десницата грижовна
и всепрощаващата доброта.
И думите й мъдри няма...
От портретите ме гледат само
най-милите очи в света,
Без нея стаите са тихи
и пълни с есенна тъга...
Смехът от този дом
във миналото някъде
завинаги остана.
Остана ми и шепичката пръст
от мястото до портата,
където винаги ме срещаше,
щом по пътя се задавах...
Останаха ми много
няма... няма... няма....
от безброй неща, които няма
никога да се повторят...
Няма...
А хризантемите й
във градината са още живи
и все така цъфтят.
Както в есента,
когато тя изгасваше като свещица...
и пожела от тях да набера -
да ги погледа...
Заръча ми на гроба да ги занеса,
когато си отиде...
Мамо,
Днес е късно да ти кажа
думите неказани...
Писмата ненаписани
не мога вече да напиша...
Сега аз чакам ненаписани писма
от твоите любими внуци -
моите пораснали деца.
Сега аз чакам те да се завърнат,
да сложат те глава на мойто рамо,
да ги притисна до сърцето,
под което със любов ги носих,
с обич всепрощаваща
да ги прегърна.
Чакам да ми кажат думи премълчани...
Едва когато колелото се обърна
и аз до портата застанах
и очите си изплаквах от очакване,
почувствах твоята тъга,
с която си ме чакала...
А аз все не намирах време...
Едва ли някога ще си простя...
Ще се завърна пак
във бащината къща,
но теб те няма - кротка и безсилна -
да ми дадеш от твойта сила.
Раната от тази празнина
в душата ми не ще зарасне
... никога...
И все така ми липсваш...
Майко,
прости ми, но далеч съм днес,
на гроба ти не мога
цветя да донеса и да поплача...
Прости ми,
знаеш, че без теб съм
винаги сираче...
20.04.2007г.
/на тази дата беше нейният рожден ден/
© Даша All rights reserved.
