Nov 19, 2007, 8:01 AM

Спомени...

  Poetry
740 0 6
Спомени...

В спомените аз се вглеждам
и се пренасям мисленно назад,
когато с вяра, воля и надежда,
аз търсех себе си...

И мисля аз за другите с усмивка
и знам за всяка моя добрина,
окриля ме пак двойна сила
в сърцето ми настава
мир, покой и топлина!

И искам, както птицата лети нагоре
с поглед вперен в небето,
така душата ми да бъде извисена
и да не бъде от обиди и лъжи сразена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...