Mar 16, 2025, 8:10 AM

Спор

  Poetry
207 0 0

                      С П О Р

 

Трима студенти разгорещено,нахъсано спорят

пред аулата на медицинския факултет

за евентуалната,незавидна,сполетяла го горест

на от далеч накуцващия към тях екс вече кадет.

 

Първият го дарява веднага с диагноза лумбаго,

вторият авторитетно я оспорва със ишиас,

третият без да се замисля хазартно залага:

-Това за мене е чиста дискова херния,има си хас.-

 

Когато ги вече почти доближава,

те все пак решават,да го попитат,

кой от тримата най-много си заслужава

оценка отлична в изпита импровизиран.

 

Речено,сторено,учтиво спират"кадета"

и най-уважително му задават парещия въпрос,

с молба,да внесе официална просвета,

с отговор възможно най-кратък и прост.

 

Изслушва ги замислено абонатът на НОИ,

почесва се смутено,многозначително по носа,

преценява ситуацията,но накрая усмихва се той:

-Налага се разочарование във спора ви да внеса.

 

Ех,момчета,момчета и четиримата май не познахме,

изглежда,че разтройство съм от нейде прихванал,

реших,да охлабя напрежението и при поредния напън

уж само лекичко понечих да пръцна,а пък тя каква стана... ?-

 

12.03.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...